И като се събудих днес и гледам -5 градуса. И викам на Соня:
- Ах... то -5. Ама аз при -40 съм бягал по потник.
- Сериозно? - вика Соня.
- Не... аз не нося потници. Макар че един път сложих. И станах и гледам - -40. И тръгнах да бягам. И бягах, бягах... 50км ги взех за 3 часа. Не е зле нали? И като спрях/стигнах (къде?) и хванах една кирка и лопата и построих реактор, който прави ядрен синтез. Благодарение на това сега светът е енергийно обезпечен!
Слава на Мило!
P.S. Соня не знаеше в какво се забърква като ми каза да го постна това.
P.P. Снощи нещо се напихме на Строежа.
P.P.P. Особено Соня.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)

0 comments:
Post a Comment