За хората (и дупките)

Хммм...
Като ставам сутрин, времето тече много бавно. Или можеби аз мисля бързо? Не знам... Мисленето не е от нещата които хората владеят много добре. Изглежда сякаш има много да се развиваме в това...

Понякога (още не мога да разбера кога) мозъкът ми някак си се boost-ва и почвам да мисля много по-мощно... В такива моменти, мога да изпуцам много логически сложни неща. Обаче, дори и в такива моменти, на мисленето ми влиаят някви емоции, някви неща дето смятам че трябва да са така (без да имам достатъчно аргументация) и т.н.

Вярата не е много хубаво нещо. Сляпата вяра, ти помага да си изградиш неадекватен модел на нещата, за който си сигурен, че е верен. Обаче, твърде много неща не можеш да знаеш какви са и просто трябва да приемеш, че са някакви. А когато нещо те разочарова, е интуитивно да опиташ да го отречеш напълно... Когато бях по-неопитен, приемах много неща ей така. Защото нямаше как да разбера дали са така. С времето, човек научава много. Жалко само, че мисълта ми не е толкова бърза колкото преди (разликата не е много, но се усеща). Излиза, че човек заменя опит (знания) за производителност на мисленето? Или пък то просто едното води до другото? Едва ли... виждам хора които не бъкат от много знания и пак мисълта им не е особено производителна... Всъщност на тези дето не се опитват да мислят, нещата са много прости. А други, се опитват да си помагат като приемат, че нещата са по-прости отколкото са. Или то не че са по-прости, а че са черно/бели, защото не обичат размита логика.

Ще се научим (ако се опитваме)...

:)