2010-11-02

Втори вторник!

Столче мое мило, мило мое столче,
защо така се счупи и спря да ме поддържаш?

Струва ми се, че когато стол с газов амортисьор започне да се разваля, той много бързо се разваля до положение, в което изобщо не можеш да си представиш как преди е работел. Тогава дори ремонти с клещи и utp кабел имат само временен ефект. Току що обаче пристигна новият ми стол (също с газов амортисьор, но пък с три години гаранция)  и прекрати принудата, да работя на мъничък дървен сгъваем такъв. Супер нали?

Като всеки уважаващ или неуважващ се изложител във вируталното пространство и генератор на виртуална култура, редно е и аз да се позанивам с мета-блогване и мета-тўитване. Иначе няма да съм истински. Та исках да кажа, че тўитъра тесен за мойта душа е, т.е. моята душа е по-голяма от 140 букви!

А в четвъртък за добро утре валеше киша. Това не е хубаво и не ме зарежда с положителната енергия, необходима ми за да свърша велики неща през деня. Сега вренето вече е по-хубаво, но аз все още му се сърдя и по-скоро се мотая, отколкото да върша велики неща през деня.

И понеже е редно да има картинки, един практичен съвет:
Не печатайте на обратната страна на фотохартията! Не го правете дори и без да искате! Подсигурете, че знаете, че на вашият принтер хартията се поставя по неинтуитивен начин!


Иначе става така (от горе надолу:  лицева страна, гръб):



За сметка на това пък, мастилото не изсъхва дълго време (дни), което дава възможност да се отпечатват допълнителни копия, които да раздавате на близки приятели:


Или пък просто да се радвате, че можете да правите такива неща с подръчни материали:

Ето това е изкуство!

0 comments: