8 е снежен човек

Сега ще ви разкажа една приказка. За възпятата от Дони, Момчил и останалите от Атлас любов между човече и кукла. Всичко започнало така:

Вземи тая матрьошка:

Покажи я на другите матрьошки: 

И отиваш в кафеза:

Поука: не вземайте матрьошката така.

Преди време се замислих, че в нашите (софтуерно-производствени) среди самообявяването за експерт в нещо е много попуярно. Има-няма, някой решава, че е супер добър в нещо. Оглежда най-близкото си обкръжение от 5-6 човека и след като не намири по-добър, решава, че той е най-големия капацитет из Балканите, Европа или Галактиката. Не след дълго започва да прилага експертизата си. Постига успехи или неуспехи, други се учат от него и т.н. Въпросното свойство работи не само за индивид, а и за колектив. Цели екипи, организации или общности биват озарени от собствите си хипер-способности. Различни индивиди (или колективи) започват да си партнират, като взаимно почитат експертизата си. Накрая става така, че всички започват толкова да си вярват, че когато нещо не върви, обикновено са виновни изключително невероятно стеклите се обстоятелства – твърдение, което кой-знае защо обикновено изглежда правдоподобно на околните.

Всъщност, това вероятно е характерно не само за софтуерната индустрия. Такъв тип гурувщина вероятно има във всички дейности, в които има поне някакъв елемент на творчество. И можеби няма нищо лошо в това, освен когато стане прекалено. Да си мислим, че сме специални е хубаво до тогава, до когато ни дава необходимата увереност за да направим нещо готино. Мине ли тази граница нашата специалност, вече става лоша. Ставаме самонадеяни, учим се по малко (защото нямаме нужда да се учим), правим бози, раздаваме криви знания на по-неопитните с убедителност и много други неща. В крайна сметка, всичко се сбозва... За това ми се струва, че понякога е хубаво за мъничко да спираме и да се замисляме, дали сме чак толкова специални?

Я по-добре вижте снимката и текста на тази новина и помислете... как се точи бензин с такъв кран и маркуч?

А за тези, на които не им се четат такива глупости, предлагам като алтернатива да помислите филосовски върху този велик текст на песен. След като го изучите внимателно, опитайте да отговорите, защо Райна, Анелия и Камелия най-разкрепостени на концерт? Всъщност, мисля че имам някаква по-сериозна идея и аргументация, защо този тип култура (или халтура?)  е харесван от някои (не малко) хора, но за това може да споделя някой друг път. Сега по-скоро бих споделил, че в събота, в най хубавия град, имаше Burgas Metal Carnage Festival. Събитието беше мощно и надъхващо. Имайте го предвид и си помислете за другия път, къде ще сте вие. И не слагайте мая в създърмата, а помнете, че 800 непознати думи не се вадят и учат за 4 часа.