17: нищо

„Днес няма да ви кажа нищо.“ — още от малък се чудя как така това нещо значи нищо. Изглежда още човечеството не е узряло за да осъзнае напълно собствените си нищо не подозиращи лингвистични способности. Това нещо вероятно означава, че хората са по-умни отколкото са. А може би и отколкото не са? И докато изпадаме в размишления, за това колко са широки точките и колко прави нищо на степен нищо, дори не се замисляме, че е хубаво да се сетим, че трябва да помислим за това колко много нища има в едно малко нищо.... А в голямо нищо?

Ммм... да... кеф! Малко писане като това и за какво ни е секс? Най-после разбрах идеята на „Литературен вестник“.

А днес по някакво предаване по Би Би Си чух фрагмент от „Мечо Пух“. Много ми хареса, дано някой ден я прочета. А вие доскоровайте и не забравяйте да си затваряте редовно скобите, защото дори една незатворена лява скоба — седем години нещастие!

16: О, достолепни Дебиане, поведи ни!

Струва ми се, че напоследък от постовете ми лъха негативизъм, достатъчен като количесто за да си помисли някой, че светът не е толкова красив, колкото не е красив. (Хмм, трябва да помисля над последното...) За това днес ще кажа някои неща, които ме радват. Всъщност аз съм доста радостен човек. Например радва ме употребата на кратки изречения. Ето такива. Всъщност не съм сигурен дали това е изречение а и все още се опитвам да разбера въвеждащото... Това обаче май е: Кокошките всъщност са динозаври.

Ето, едно от нещата радващи Мило са изречения като последното, които дават нова светлина върху фундаменталните въпроси, като този за кокошката и шоколадовото яйце.

Напоследък доста обичам да слушам подкастове от Би Би Си. Започнах да го правя за да си подобря английския (навсякъде сме заляти от американски английски, който звучи доста неизискано на фона на британския... според мен американския към британския се отнася така, както тексаския към американския), но установих, че освен добър английски, по Би Би Си има много добри водещи, много интересни предавания и сериозна липса на реклами. Това ми дойде доста добре, тъй като нивото на отбкръжаващите ни медии ме беше довело до отчайващи изводи.

Друго хубаво нещо е „Дебиан“ — „Дъ тру опърейтинг систем ъф стийл!“. Скоро те пуснаха нова версия (не че някой ползва стейбъл де) и много се радваха по тўитъра. Аз също се радвам, защото според мен тяхното дело е право!

Още по-радостно, разбира се, е, че в България поезията все още е жива. Нека заедно се насладим на публикуваното в това прес съобщение на ГЕРБ стихотворение:

О, достолепни Генерале, поведи ни!

Ний вярваме във твоя свят обет!

От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!

Проправяй бъдния ни път напред,

За да застане нашата България

Във Европейския съюз със чест,

Да заблести като небесна лъчезария

Да я приветстват всички! Светла вест!

Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!

Чувам ли аплодисменти? Не, това явно са съседите отгоре... Нищо, важното е, че аз съм (или ще стана като мине преброител) един преброен човек. Харесва ми, че е осъзната необходимостта простотията да се заменя с информационни системи. Все още сме по-добри в първото, но важното е, че начело с Генерала достолепни се учим...

15: sexy_mace, айпади и дюнер-араби

Здавейте, радвам се да ми видите поста!

Наскоро sexy_mace_* отново настъпи. Този път, си беше сменила името на "Malka* Li*{?}*XaX*ela*i*Proveri(...)" а като информация за себе си беше въвела "Za vodka natisni 1 Za kola natisni 2 Za led natisni 3 A za kompaniq........ naberi moqt nomer :*".  Познах я единствено по откриващата реплика, която отново беше "zdravei :p"...

Не е хубаво, че се правя гаргара с вероятно все още непълнолетни пуберейджърки, но ми се струва, че поп-фолк културата е стигнала твърде далеч. Не зная колкото точно, обаче си мислех, че трябва да поразсъждавам за звездите – тези мънички точици, които реално са по-големи дори от Луната... Всъщност, повечето звезди, се виждат от София са по-големи от Луната, но май не са звезди, ами са близките планети. Явно малко звезди могат да светят толкова силно. Но пък Бойко Борисов няма такива проблеми. Той не само се вижда с просто око, а неговата светлина огрява – тъй както краеъгълен дюнер [boyko-borisov-duner-arabi] огрява пицария (символ на бизнес отношенията с Италия) и както Симеон Дянков огрява Института за български език към БАН. И за да е още по-добре, нека и Неговият лик свети през айпадите [ministri-gerb-deputati-ipad] на министрите и депутатите му, тъй както прожекторът на Явор Колев осветява тъмните дебри на бъгларското Интернет пиратство. Защо точно айпади? Не можаха ли да измислят по умен начин да прехвърлят едни стотина хиляди към Ябълчни Компютри? Кравеферма?

Но като стана дума за комплексари, напоследък много се дразних на RayWilliamJohnson, който беше решил, че и той заслужава да има много милиони ютюбни абонирания, поради което слагаше един голям правоъгълен линк за абониране върху цялото видео. Кликнеш за пауза и хоп – абонирай се... Двойнокликнеш за пълен екран и тръц – аре ве, няма ли да сe абонираш... В последните клипчета не забелязвам такова, което означава, че Рей вече ме дразни по-малко, но това няма напълно да реши комплексно-комплексо-психологическият му проблем... И наистина, Соня защо се опитва да изкара "Ютюб" като нещо смислено, като се вземат предвид най-гледаните клипчета (да... и ўака-ўака...)? А да... вероятно защото за разлика от "Вибокс седем", двуцифрен процент от потребителите успяват да конструират изречения в коментарите и описанията...