Да... а хората в това време развиват света! Нищо, ние ще го завием!
2009-06-21
Възможно е, с Киндер Сюрприз
Мислите, че играчките в шоколадовите яйца са изтъпяли? Не, просто ви липсва въображение. Ето например какво може да сглобите от 2 такива:
Да... а хората в това време развиват света! Нищо, ние ще го завием!
Да... а хората в това време развиват света! Нищо, ние ще го завием!
2009-05-24
Круши
Скоро нещо бях изморен и Соня ми каза да внимам да не падна. Отговорих и, че няма да падна по-далеч от дървото. Тогава изпаднах в размисли. Какво всъщност значи "крушата не пада по-далеч от дървото"? Ето няколко възможни интерпретации
Миналата седмица направихме як фирмен семинар на Рила. Беше супер яко, особено спортното мероприятие, в което направихме истинска пирамида от хора на 3 етажа (без да се подпираме на дървото както някои други). Освен това разбрах, че освен всичко друго съм и велик катерач. Ах тези запетаи...
Добре мили хора. Нека който обича сладолед, да изпрати СМС на 5555 (цена 5лв с ддс).
- Крушата не пада по-далеч, отколкото би паднало дървото.
- Крушата не пада по-далеч (отколкото пада нещо друго), падайки от дървото.
- Спрямо дървото, крушата не пада по-далеч, отколкото нещо друго.
- Крушовото дърво не пада по-далеч отколкото дървото (спомнете си "да копаеш от мен до другото дърво").
- Крушовото дърво не пада по-далеч, падайки от дървото (в случай на скачени дървета).
- а вие можете ли да измислите други?
Миналата седмица направихме як фирмен семинар на Рила. Беше супер яко, особено спортното мероприятие, в което направихме истинска пирамида от хора на 3 етажа (без да се подпираме на дървото както някои други). Освен това разбрах, че освен всичко друго съм и велик катерач. Ах тези запетаи...
Добре мили хора. Нека който обича сладолед, да изпрати СМС на 5555 (цена 5лв с ддс).
2009-05-06
Пост ми, пост ю
А така. Сончето вика да постна... и аз познайте... Поствам.
Искам да ви кажа, че протонът не вози а стои на паркинга на застрахователите му защото един черен мерцедес го блъсна. Това не ме притеснява толкова, колкото бюрокрацията при застрахователите...
Друго интересно... Соня цъка някакви неща из интернет. Гледа за някакви градиенти. Ех тези градиенти. Мисля, че градиентите са обсебили света. Огледайте се наоколо. Ако не видите поне 8 градиента, значи не съществувате (или светът не съществува, или вие сте в друг свят). Ето и тон за песен: "Градиент след градиент, защо не стана диригент?".
Ето още неща които ме притесняват. Кога всъщност е измислено колелото? И кой го е измислил? Всъщност сега порових и се оказва, че има някакви хипотези по въпроса.
Днес като се събуждах, имах много мъдра мисъл. Тя е следната:
- Какъв е разултатът от обществото на е*ливите кучки?
- Кучета.
След това изгенерирах още една подобна мъдрост. Нея обаче, няма да ви я кажа защото я забравих. Всъщност... напоследък се замислям колко съм гениален. Например, ако просто хвана синтезатора, изсвирвам нещо супер яко. И готино. И велико. Да.. велико... ммм.... Това се случва много често, понякога по няколко пъти на ден. Нищо от това обаче не запомням. Нито записвам.
И знаете ли защо? Защото светът още не е дозрял за величие от такава класа.
Можеби си мислите, че например не мога да играя футбол. Да, така е. Но ако можех, щах да съм супер добър. За това пък мога да пиша на Borland Pascal 7.0 под DOS. А вие можете ли?
И за да не поствам само текст... ето едно произведение което сега ще сътворя:
Искам да ви кажа, че протонът не вози а стои на паркинга на застрахователите му защото един черен мерцедес го блъсна. Това не ме притеснява толкова, колкото бюрокрацията при застрахователите...
Друго интересно... Соня цъка някакви неща из интернет. Гледа за някакви градиенти. Ех тези градиенти. Мисля, че градиентите са обсебили света. Огледайте се наоколо. Ако не видите поне 8 градиента, значи не съществувате (или светът не съществува, или вие сте в друг свят). Ето и тон за песен: "Градиент след градиент, защо не стана диригент?".
Ето още неща които ме притесняват. Кога всъщност е измислено колелото? И кой го е измислил? Всъщност сега порових и се оказва, че има някакви хипотези по въпроса.
Днес като се събуждах, имах много мъдра мисъл. Тя е следната:
- Какъв е разултатът от обществото на е*ливите кучки?
- Кучета.
След това изгенерирах още една подобна мъдрост. Нея обаче, няма да ви я кажа защото я забравих. Всъщност... напоследък се замислям колко съм гениален. Например, ако просто хвана синтезатора, изсвирвам нещо супер яко. И готино. И велико. Да.. велико... ммм.... Това се случва много често, понякога по няколко пъти на ден. Нищо от това обаче не запомням. Нито записвам.
И знаете ли защо? Защото светът още не е дозрял за величие от такава класа.
Можеби си мислите, че например не мога да играя футбол. Да, така е. Но ако можех, щах да съм супер добър. За това пък мога да пиша на Borland Pascal 7.0 под DOS. А вие можете ли?
И за да не поствам само текст... ето едно произведение което сега ще сътворя:
2009-04-02
Блог ли съм или не съм?
И тази вечер е като всички останали. Навън вали сладолед.
Пак от много време не съм блогвал. Доста често става така. Мисля, че причината е в Илюминатите. Въпреки тях обаче, теменужката ми е цъфнала здраво. Ама яко здраво. Това ме радва. Не знам защо, но от както Соня започна да се грижи за нея, тя изглежда по добре. Хмм... май това важи и за другите ми цветя. Според мен Соня ги друса с нещо. А да.. а нейната теменужка е мутант. Има 4 пъти по-големи листа от нормални теменужки. Можеби трябва да измеря радиоактивността в къщи. Иначе, обичам сладолед.
Между другото, аз съм много велик програмист, а както Соня е отбелязала, в Карлово е много яко. Освен това, там има сладолед.
Да... http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4....
Абе имам някакъв спомен, че преди имаше един лилав сладолед, който се казваше теменужка. Имаше го сред онези от кантите които ги продаваха насипно. А може да е било боровинка? Все тая... Теменужка си звучи достатъчно вкусно. Абе май теменужките бяха бонбони...
Напоследък не чета книги. Тъй хората четат все по-малкко книги, значи съм модерен човек. Човек който обича сладолед...
Мисля обаче, че някогашното ескимо си беше нещо много добро. То беше идеално балансирано и достатъчно просто. А гениалните неща са прости. Трябва да направят някакъв нов подобен минималистичен сладолед.
Поука:
Ако ви е празна главата, блогвайте за нещо вкусно.
А за заглавието - мисля, че не съм блог.
Пак от много време не съм блогвал. Доста често става така. Мисля, че причината е в Илюминатите. Въпреки тях обаче, теменужката ми е цъфнала здраво. Ама яко здраво. Това ме радва. Не знам защо, но от както Соня започна да се грижи за нея, тя изглежда по добре. Хмм... май това важи и за другите ми цветя. Според мен Соня ги друса с нещо. А да.. а нейната теменужка е мутант. Има 4 пъти по-големи листа от нормални теменужки. Можеби трябва да измеря радиоактивността в къщи. Иначе, обичам сладолед.
Между другото, аз съм много велик програмист, а както Соня е отбелязала, в Карлово е много яко. Освен това, там има сладолед.
Да... http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4....
Абе имам някакъв спомен, че преди имаше един лилав сладолед, който се казваше теменужка. Имаше го сред онези от кантите които ги продаваха насипно. А може да е било боровинка? Все тая... Теменужка си звучи достатъчно вкусно. Абе май теменужките бяха бонбони...
Напоследък не чета книги. Тъй хората четат все по-малкко книги, значи съм модерен човек. Човек който обича сладолед...
Мисля обаче, че някогашното ескимо си беше нещо много добро. То беше идеално балансирано и достатъчно просто. А гениалните неща са прости. Трябва да направят някакъв нов подобен минималистичен сладолед.
Поука:
Ако ви е празна главата, блогвайте за нещо вкусно.
А за заглавието - мисля, че не съм блог.
2008-12-15
Опровержение
Преди малко наши читатели изразиха възмущението си от коректността на предишния пост. Оказва се, че предишният пост е грешен. Много молим, за извинения за причиненото неудобство.
Конкретно:
И много сладолед!
Конкретно:
| Страница | Място | Написано | Да се чете | По вина на |
|---|---|---|---|---|
| 1 - таблицата | резултат на трето действие | одебелен | удебелен | обществото |
И много сладолед!
2008-12-13
Маркер
Искам да ви споделя гениално откритие.
Първо ще ви се оплача. Отивам в книжарницата и искам 3 маркера за бяла дъска (и други работи). Дават ми ги. Кеф. Пиша по дъската с тях. Кеф. Пиша ли пиша... И един ден... правим една дизайн дискусия.
И както си пиша на дизайн дискусията, и бъркам едно име. Решавам да го изтрия и... Изненада! Не се трие :). Оказа се, че 33% от купените маркери са перманентни. Детска забава :). Обаче пишеше готино.
Триене с водка... и спирт... тегава работа... Много замазва и бързо се изпарява.
И тук... Мило забеляза нещо яко... Където е било писано и с маркер за бяла дъска (не-перманентен) се трие по-лесно. След дълги лабораторни изследвания (все пак сме лаборатория по интерактивна мултимедия) достигнах до заключение.
Следната демонстрация го демонстрира:
Разбира се, този експеримент е проведен от велики лаборанти. Ефектите при вас могат да са разнообразни.
И така... ще цитирам великата си мисъл: "По добре бял цървул, отколкото спукано конче!"
Първо ще ви се оплача. Отивам в книжарницата и искам 3 маркера за бяла дъска (и други работи). Дават ми ги. Кеф. Пиша по дъската с тях. Кеф. Пиша ли пиша... И един ден... правим една дизайн дискусия.
И както си пиша на дизайн дискусията, и бъркам едно име. Решавам да го изтрия и... Изненада! Не се трие :). Оказа се, че 33% от купените маркери са перманентни. Детска забава :). Обаче пишеше готино.
Триене с водка... и спирт... тегава работа... Много замазва и бързо се изпарява.
И тук... Мило забеляза нещо яко... Където е било писано и с маркер за бяла дъска (не-перманентен) се трие по-лесно. След дълги лабораторни изследвания (все пак сме лаборатория по интерактивна мултимедия) достигнах до заключение.
Следната демонстрация го демонстрира:
| Действие | Резултат |
|---|---|
| Напишете нещо с перманентен маркер. | Нещо е написано на дъската. |
| Опитайте да го изтриете. | Не се трие. |
| Повторете го с маркер за бяла дъска (добре) | Надписът е одебелен. |
| Опитайте да го изтриете. | Изтрива се. |
| Направете самодоволна стойка. | Публиката изпада във възхищение. |
Разбира се, този експеримент е проведен от велики лаборанти. Ефектите при вас могат да са разнообразни.
И така... ще цитирам великата си мисъл: "По добре бял цървул, отколкото спукано конче!"
2008-10-30
myPOST
Първо:
Честит Рожден Ден Сонче! Да си ми все така готина :). И по-често да се плезиш :). И тъй като си спомням, че си с две години по-малка от мен, честито пълнолетие :).
Второ:
Озари ме странен спомен.... Когато бях малък (примерно 7 клас) започнах да цъкам BASIC. В началото правих програми които джуркат неща на екрана (джуркащи се неща в различни цветове...) с помощта на конструкциите IF и GOTO. После започнах да правя и интерактивни програми (в които с клавиатурата влияеш на джуркането) (пак с помощта на тези 2 конструкции). Подозирах, че има и други интересни конструкции, но тези две ми стигаха, съчетани с брутален copy/paste. Един ден, един познат инженер, беше на гости и се заинтригува от това, че пиша на BASIC. Показа ми, как правил някакви програми, които четяли/запазвали някакви записи от нещо някъде.
Ако знаете колко безинтересно ми се стори това. Ама хипер безинтересно. Днес си го спомних случайно, а като се замисля.. в университетите се опитват да зарибят хората към програмирането с програми от втория тип (някакви записи нещо). Вярно... на много места софтуера прави точно това - съхранява/обработва някакви неща някъде. Ама така не можеш да зарибиш програмист. Така можеш да покажеш на бъдещ програмист, каква е най-скучната част от тази професия. Спомням си, че и в училище (в редовните часове) по информатика, опитваха да преподават Pascal с такива програми.
Изглежда, докато някой стане достатъчно голям за да преподава на други, вече е забравил какво му е било интересно когато е навлизал. Или още по-лошо, на много преподаватели не им е било интересно когато са навлизали. И все още не им е. Не.. така не се зарибяват програмисти.
Бтв... Аз още мисля, че програмите които съхраняват/обработват нещо/някъде са скучни.
Трето:
В Румъния бяхме в "луксозен" хотел с интегрирана баня/тоалетна в стаята. Ама не пакетирана, а интегрирана (с прозрачна стъклена преградка). Беше много футуристичен..
Аз дадох една задача, която решиха 16 (от 45) отбора и нито един от тях не беше български. Не се представихме много добре :/. Но пък хотелът ни донесе емоции... И разбрахме истината за тъмното минало на Искрен...
Честит Рожден Ден Сонче! Да си ми все така готина :). И по-често да се плезиш :). И тъй като си спомням, че си с две години по-малка от мен, честито пълнолетие :).
Второ:
Озари ме странен спомен.... Когато бях малък (примерно 7 клас) започнах да цъкам BASIC. В началото правих програми които джуркат неща на екрана (джуркащи се неща в различни цветове...) с помощта на конструкциите IF и GOTO. После започнах да правя и интерактивни програми (в които с клавиатурата влияеш на джуркането) (пак с помощта на тези 2 конструкции). Подозирах, че има и други интересни конструкции, но тези две ми стигаха, съчетани с брутален copy/paste. Един ден, един познат инженер, беше на гости и се заинтригува от това, че пиша на BASIC. Показа ми, как правил някакви програми, които четяли/запазвали някакви записи от нещо някъде.
Ако знаете колко безинтересно ми се стори това. Ама хипер безинтересно. Днес си го спомних случайно, а като се замисля.. в университетите се опитват да зарибят хората към програмирането с програми от втория тип (някакви записи нещо). Вярно... на много места софтуера прави точно това - съхранява/обработва някакви неща някъде. Ама така не можеш да зарибиш програмист. Така можеш да покажеш на бъдещ програмист, каква е най-скучната част от тази професия. Спомням си, че и в училище (в редовните часове) по информатика, опитваха да преподават Pascal с такива програми.
Изглежда, докато някой стане достатъчно голям за да преподава на други, вече е забравил какво му е било интересно когато е навлизал. Или още по-лошо, на много преподаватели не им е било интересно когато са навлизали. И все още не им е. Не.. така не се зарибяват програмисти.
Бтв... Аз още мисля, че програмите които съхраняват/обработват нещо/някъде са скучни.
Трето:
В Румъния бяхме в "луксозен" хотел с интегрирана баня/тоалетна в стаята. Ама не пакетирана, а интегрирана (с прозрачна стъклена преградка). Беше много футуристичен..
Аз дадох една задача, която решиха 16 (от 45) отбора и нито един от тях не беше български. Не се представихме много добре :/. Но пък хотелът ни донесе емоции... И разбрахме истината за тъмното минало на Искрен...
2008-10-13
Матю, матю...
Не, не, изпусна вече да летиш със мен...
А знаете ли за новия мегахит на Матю - Метални криле? Звукът на възраждащия се рок...
Абе върти се една реклама по z-rock... Такава, втрещяваща. Че ти се иска да разбереш що за чудо е това...
Да.. а днес с радост установих, че профилът му дори си има нов дизайн. И много снимки.
А Матю е мистериозен творец, който не обича да говори за себе си... За това аз ще поговоря за него. Толкова за него. А сега за музиката....
Макар и рекламата да съдържаше съвсем малка част от припева на този мегахит, още с първите няколко десетки чувания ми направи впечатление завладяващият звук. Смесица между българската естрада от 80-те, и impulse tracker вълната в началото на 90-те. Изключително умелото съчетание на барабанни сампли като вградените в звукова карта от 20 лв, с мощни преходи създават неповторим вкус в устата. Китарата звучи много добре. Дори по-добре. Басът звучи като синтезиран, но това вероятно е защото е перфектно изсвирен с перфектна апаратура. Вокалите са не-ненатрапчиви, мега-стилни и на места почти поносими. Влюбих се в текста още от рекламата.
Но това не е всичко. Освен мегахитът, в профила на Матю, можете да откриете и информация за мистериозния творец, много супер дупер снимки (хмм и печени момчета имаха яки снимки навремето) и най-важното... възможност да се докоснете, до истински творец, на когото принадлежи фразата: "само музиката има значение на края".
Затаете дъх.....
http://www.myspace.com/mathewofficial
(за най-добър ефект, чуйте парчето 18 пъти на затворен прозорец/тераса)
Мили читатели, не губете напълно връзка с реалността. И пийте швепс!
А знаете ли за новия мегахит на Матю - Метални криле? Звукът на възраждащия се рок...
Абе върти се една реклама по z-rock... Такава, втрещяваща. Че ти се иска да разбереш що за чудо е това...
Да.. а днес с радост установих, че профилът му дори си има нов дизайн. И много снимки.
А Матю е мистериозен творец, който не обича да говори за себе си... За това аз ще поговоря за него. Толкова за него. А сега за музиката....
Макар и рекламата да съдържаше съвсем малка част от припева на този мегахит, още с първите няколко десетки чувания ми направи впечатление завладяващият звук. Смесица между българската естрада от 80-те, и impulse tracker вълната в началото на 90-те. Изключително умелото съчетание на барабанни сампли като вградените в звукова карта от 20 лв, с мощни преходи създават неповторим вкус в устата. Китарата звучи много добре. Дори по-добре. Басът звучи като синтезиран, но това вероятно е защото е перфектно изсвирен с перфектна апаратура. Вокалите са не-ненатрапчиви, мега-стилни и на места почти поносими. Влюбих се в текста още от рекламата.
Но това не е всичко. Освен мегахитът, в профила на Матю, можете да откриете и информация за мистериозния творец, много супер дупер снимки (хмм и печени момчета имаха яки снимки навремето) и най-важното... възможност да се докоснете, до истински творец, на когото принадлежи фразата: "само музиката има значение на края".
Затаете дъх.....
http://www.myspace.com/mathewofficial
(за най-добър ефект, чуйте парчето 18 пъти на затворен прозорец/тераса)
Мили читатели, не губете напълно връзка с реалността. И пийте швепс!
2008-09-28
И един по-дълъг...
Реших да премина отново на подразбиращия се шаблон.
Ай.. като гледам не съм поствал от 2 месеца. Мисля, че за всичко е виновен Гогов. Гогов! Ако ме чуваш, засрами се силно!
Иначе има много значими неща които се случват. Например... преди малко попаднах на статия на Dijkstra от 1972 година. В която той описва проблемите на програмирането. Изглежда много неща са си както тогава - "To put it quite bluntly: as long as there were no machines, programming was no problem at all; when we had a few weak computers, programming became a mild problem, and now we have gigantic computers, programming had become an equally gigantic problem." ... Още интересни работи има тук. Аз всъщност не съм прочел тази статия, защото е твърде дълга.... а трябва да правя задачи за контролата утре. Всъщност... може да изгледа малко недостойно от моя страна, да цитирам нещо което не съм чел. Но прегледа който и направих, ми показа нещо много притеснително... Проблемната ни област е много сложна. Толкова сложна, че няма как да хванеш дори нещата които програмиството е научило преди 20 години и да ги предадеш на сегашните програмисти. И всъщност (по мои наблюдения) много малко изобщо успяват да възприемат нещата които тогавашното програмиство е научило... Спек.
Проблемът се задълбочава от това, че сегашната ситуация е много по-голяма. Не зная дали изобщо е възможно един човек да възприеме цялата картина на съвременното софтуерно производство (дори и само отгоре-отгоре). А много глави знаещи по малко, много трудно ще направят нещо революционно. А имаме нужда от такова нещо...
Друг проблем... е, че не зная какво става в черните дупки. Това особено много ме притеснява. Притесни ме и съображението, че по аналогия с неутронните звезди, те тряба да се въртят много бързо. И всъщност безкрайно бързо, защото имат нулев радиус? Ами тогава центробежната сила на нещата по екватора им колко е? Нула по безкрайност? Баси.
Всъщност проблемът ми е, че имам много повърхностни знания по тези неща. Искам да разбера повече. Например установих, че представата ми за големия взрив (главно от училище) е супер зле. Но още не съм си я подобрил. Притеснява ме също повърхностното ми възприемане на spacetime-а и изкривяването му от гравитацията.
Освен това имам проблем да си представя четиримерно пространство.
Разбира се, за всичко това е виновен Гогов. За всички останали, поздрав със Senti Metal Boy.
Ай.. като гледам не съм поствал от 2 месеца. Мисля, че за всичко е виновен Гогов. Гогов! Ако ме чуваш, засрами се силно!
Иначе има много значими неща които се случват. Например... преди малко попаднах на статия на Dijkstra от 1972 година. В която той описва проблемите на програмирането. Изглежда много неща са си както тогава - "To put it quite bluntly: as long as there were no machines, programming was no problem at all; when we had a few weak computers, programming became a mild problem, and now we have gigantic computers, programming had become an equally gigantic problem." ... Още интересни работи има тук. Аз всъщност не съм прочел тази статия, защото е твърде дълга.... а трябва да правя задачи за контролата утре. Всъщност... може да изгледа малко недостойно от моя страна, да цитирам нещо което не съм чел. Но прегледа който и направих, ми показа нещо много притеснително... Проблемната ни област е много сложна. Толкова сложна, че няма как да хванеш дори нещата които програмиството е научило преди 20 години и да ги предадеш на сегашните програмисти. И всъщност (по мои наблюдения) много малко изобщо успяват да възприемат нещата които тогавашното програмиство е научило... Спек.
Проблемът се задълбочава от това, че сегашната ситуация е много по-голяма. Не зная дали изобщо е възможно един човек да възприеме цялата картина на съвременното софтуерно производство (дори и само отгоре-отгоре). А много глави знаещи по малко, много трудно ще направят нещо революционно. А имаме нужда от такова нещо...
Друг проблем... е, че не зная какво става в черните дупки. Това особено много ме притеснява. Притесни ме и съображението, че по аналогия с неутронните звезди, те тряба да се въртят много бързо. И всъщност безкрайно бързо, защото имат нулев радиус? Ами тогава центробежната сила на нещата по екватора им колко е? Нула по безкрайност? Баси.
Всъщност проблемът ми е, че имам много повърхностни знания по тези неща. Искам да разбера повече. Например установих, че представата ми за големия взрив (главно от училище) е супер зле. Но още не съм си я подобрил. Притеснява ме също повърхностното ми възприемане на spacetime-а и изкривяването му от гравитацията.
Освен това имам проблем да си представя четиримерно пространство.
Разбира се, за всичко това е виновен Гогов. За всички останали, поздрав със Senti Metal Boy.
Subscribe to:
Posts (Atom)
